Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие „Лица и събития от моето време”. И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време.

С този последен седми том завършват спомените на Симеон Радев, които са част от неговия амбициозен проект да разкаже в последните десетилетия от живота си за своето участие в обществено-политическия и културния живот на България. Утвърдил се като безспорен летописец на изграждането на Третата българска държава, създал незабравими образи на „строителите“ ѝ, със своите огромни по обем мемоари той продължава темата от забележителното си произведение „Строителите на съвременна България“. В този том Симеон Радев се представя и като биограф на Патриарха на българската литература Иван Вазов.