Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие „Лица и събития от моето време”. И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време.

Петият том от спомените на Симеон Радев обхваща пълни пет години - от 11 юли 1908 г., когато е началото на Младотурската революция, до 28 юли 1913 г., деня, в който е подписан Букурещкият мирен договор, с право останал както в историята, така и в паметта на народа ни като първа национална катастрофа. Симеон Радев описва своето отиване в Солун и Цариград по време на Младотурската революция, описва срещите си, но и взаимоотношенията между Яне Сандански и младотурците, както и междуособиците. Значително място в този том заема главата „Как замислих и написах „Строителите на съвременна България“.