Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие „Лица и събития от моето време”. И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време.

Четвъртият том от спомените на Симеон Радев обхваща значителен период от живота му – времето от края на 1902 г. до средата на 1908 г., когато е обявена Младотурската революция. Основната тема в него е дипломацията и Македонския въпрос на фона на българския политически живот и на събитията, разтърсили света. Читателят се среща с непознат за широката общественост и за историческата наука ранен Симеон Радев. През този период той успява да съвмести работата си като редактор и кореспондент на вестник „Вечерна поща“ с дейността си в македоно-одринското освободително движение.