Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие „Лица и събития от моето време”. И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време.

В третия том от пълното издание на спомените на Симеон Радев увлекателния разказ на видния ни публицист, историк и дипломат продължава. Отделните глави в него са писани в периода между 1955 и началото на 1962 г., когато зрението му е силно отслабнало. Поради тази причина основната част от тях са записвани по неговата диктовка от съпругата му Бистра Винарова и сина му Траян Радев. Без да спазва строга хронология, Симеон Радев продължава да представя събитията от българската история от началото на ХХ век на фона на международните отношения и на противопоставянето и не винаги искреното сътрудничество на Великите сили на Балканите.