Книгите са депото на литературната история. Когато сме опознали в основни линии голямата литературна история, си даваме сметка, че тя е немислима без книгата, в която са съхранени безкрайните микроистории на литературата. Откритията за историята на книжовността и литературата наподобяват археологическите открития – нерядко те стават случайно. В старите книги са заровени тайни; те носят информация, която е невидима с „невъоръжено око“, но при по-внимателното и търпеливо вглеждане съдържат знаци, разгадават загадки, водят до нови интерпретации на литературните и окололитературните факти.

Книгоиздаването е неотменима част от паметта на литературата. Издателят овеществява литературната творба, превръщайки я във вещ с уникална форма и структура. Струва си да помислим върху един прочит, или дори история на българската литература, направени през книгоиздаването ни, от една страна, а от друга – през оня неповторим привкус, който книжната вещност придава на литературата. Книгата ми е „оръдие на труда“, а също едно безкрайно приключение на духа и тялото. Подбрал съм тук част от моите литературни и издателски сюжети, които смятам за съществени, но сякаш останали без нужното изследователско внимание. Засегнати са и имена на творци, чиято трагична съдба е била съзнателно потулвана, а наследството им идеологически отречено. Не съм пренебрегнал и някои съвременни проявления на изящната ни словесност, без да крия субективността на преценките си.

Алберт Бенбасат