Книгата е своеобразна литературна история на средищните години от българското размразяване, взряна в повратното разцепване на литературата на НРБ през 1962-а, когато в нея постепенно, но все по-ясно започват да се очертават границите между официозен и алтернативен сектор. Изследвани са литературните ефекти на непоследователното развенчаване на Сталин и Червенков, битките за утвърждаването на ново литературно поколение, рокадите в Съюза на българските писатели, пукнатините в мемоарни версии като тази на Любомир Левчев.

Анализирани са знакови извънстолични случаи – скандалите по повод книжката „Поетическо вероизповедание“ на младите русенски поети и около стихотворението „Чужда кръв“ на Велин Георгиев. Описана е сложната преддебютна и дебютна фаза на поетите Иван Теофилов и Иван Цанев. Накрая книгата разказва как малкият незавършен проект на 1956 г. отеква през 1962 г. в творчеството на Атанас Славов и Владимир Башев.