Романът „Лисицата дама“, вдъхновен от литературните първоизточници „Жената лисица“ на Дейвид Гарнет (1922 г.) и „Силва“ на Веркор (1961 г.), към които авторът и текстът недвусмислено препращат, е сплав между модерна вълшебна приказка, драстична политическа сатира и необикновена любовна история.

Главните герои са гениалният, но с твърде спорен морал служител на Държавна сигурност Павлик и преобразената чрез таен биологичен експеримент в Сталиновия СССР в жена лисичка Силва. Двамата са впрегнати в бруталните политически игри на своето време, подготвяни за остриета на борбата срещу световния империализъм, но скритата под повърхността същност на Павлик, както и незаличената докрай животинска природа на Силва провалят плановете на кукловодите.

Продукти на чудовищната, смазваща свободната воля идеология, двамата влюбени успяват да се изплъзнат от властта ѝ и да се завърнат към природното и волното. Изпълнен с необичайни обрати и смразяващи и разсмиващи епизоди, изпъстрен с препратки към писателски авторитети като Кундера, Кафка и Набоков, романът е истински литературен деликатес. За него Иржи Кратохвил печели най-високата чешка литературна награда „Магнезия литера“.