Авторът проследява и анализира дискусиите и споровете на богословите от II–IV век, свързани с основни понятия в догматическото учение за Светата Троица. Книгата „Личност и същество“ включва богат богословски и исторически изворов материал.

Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности… Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности – Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те – и Трите – са Единият и Единствен Бог, Когото познаваме.

Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, че изповядваното от тях, въпреки своята парадоксалност, не е абсурдно и без-умно?

Всъщност това е най-фундаменталният и най-първи въпрос, пред който богословският разум – богословието на християнството е изправено и точният отговор на който, както ще покажа в тази книга, по необходимост е достигнал, след дебатите между II и IV век, фундаменталното различаване и определяне на две реалности, които дотогава са били приемани като идентични – реалностите „личност“ и „същество“.

Калин Янакиев