„И когато бъдат намерени всичките 23 хиляди, когато всички те научат езика на сърцето, ние ще застанем в пръстен и нашите сърца ще произнесат едновременно всички 23 сърдечни думи. В центъра на пръстена ще възникне Изначална Светлина. Онази, която е сътворявала светове...”

Русокоси хора със сини очи удрят по гърдите с чукове други светлокоси и синеоки, за да ги изтръгнат от съня. Ледените глави на чуковете са отломки от прочутия Тунгуски метеорит; според легендата той идва от един по-добър свят и носи истинска, чиста космическа светлина. На Земята трябва да останат Избраните - онези, чиито сърца могат да се пробудят за друг живот, да открият любовта и езика на сърцето. 

В изданието е включен послеслов от Константин Оруш. Преводът от руски е дело на Светлана Комогорова-Комата. Книгата има номинация за Националната награда "Хр. Г. Данов", категоря "Художествен превод" (2005).

♦  ♦  ♦  

Владимир Георгиевич Сорокин е роден на 07.08.1955 г. в малкото градче Биково край Москва. През 1977 завършва Московския институт за нефт и газ „Губкин“ със специалност инженер-химик. Занимавал се е с графично оформление на книги, живопис, концептуално изкуство. Член на кръга на Московските концептуалисти. До средата на 90-те години на ХХ век е по-известен в Германия и Франция, отколкото в Русия. Първият му роман „Опашка“ (или „Ред“) е публикуван през 1985 г. в Париж от емигрантското издателство „Синтаксис“ и е преведен на почти всички европейски езици. Пише романи, разкази, пиеси и сценарии. Виртуоз в съчетаването на различни жанрове и стилове, Сорокин руши всякакви табута, предизвиквайки представата ни за литература.  
Книгите му предизвикват бурни дискусии в средствата за масова информация, спорове, а понякога дори съдебни производства.