Много е хубаво, когато в съвременен роман срещнеш отблясък от твое старо любимо четиво. В „Квадрат от петима“ на Пламен Трайков съзирам отблясък от два романа на Христо Калчев „Луда вода“ и „Вътрешна светлина“, публикувани далеч преди „вулгарните“ му романи, в началото на 80-те години на миналия век. С тях Христо Калчев показа истинския си ръст на романист.

В новия си роман Пламен Трайков ни поднася пестеливи, но цветни характеристики на персонажите, стегнат и естествен диалог, многопластова действителност, увита в одраната кожа на истинския живот. Авторът уверено, без менторство, води читателя в сложните лабиринти на човешките взаимоотношения, които изграждат пълнокръвната тъкан на произведението. Любовта преминава в ненавист, чувственият секс оправдава изневярата (впрочем богатото, изненадващо и с много полутонове описание на еротичните сцени е допълнителен бонус за читателите), хазартът от професия се превръща в начин на живот. Но под всичко това невидимо тлеят въглените на обичта и на прошката.

С „Квадрат от петима“ Пламен Трайков прави истинската си крачка към своята зряла възраст на романист.

Деян Енев