Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.

Творбата се реализира с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ за 2019 година. 

Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството.

Автор е на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), "Името на неделята” (изд. „Жанет 45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет 45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви” (изд. „Жанет 45”, 2016), "Криле от папиемаше" (изд. "Жанет-45", 2019).

Публикува текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода”, „6+” и „Бащите не си отиват”. Носител на национални награди.

Нейни текстове са превеждани на английски, руски, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.