В „Краят на света... се отлага“ Даниела Караджова събира стихове за крехкостта на живота и силата да продължиш. За любовта, която остава, за самотата, която търси прегръдка, и за светлината, която откриваме дори в трудните дни. Лекар кардиолог и поет, авторката се вглежда в човека отвъд болката и страха. В нейните стихотворения срещите между лекар и пациент се превръщат в споделена човечност, природните картини отразяват вътрешния свят, а тревогата от войната съжителства с вярата в доброто.

Майчинството, връзката между поколенията, прошката и порастването преминават през страниците като различни проявления на обичта. Книгата завършва с краткия прозаичен текст „Пораснах, мамо!“ – спомен за един детски избор и болезнените уроци на израстването.