Настоящият труд изследва косвения контрол за законосъобразност на административните актове, упражняван от съдилищата (косвения съдебен контрол). В отделен раздел обаче е проучена и аналогичната дейност, осъществявана от административните органи, именувана в този труд „косвен административен контрол за законосъобразност на административните актове“.

Изследването започва с разглеждане на понятието за косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове. Направен е общ преглед на нормативната уредба и на хипотезите на този контрол в законодателството. Разгледани са основанията за пристъпване към подобен контрол, неговият обхват, въпросите за правомощията на съда при неговото упражняване и за обвързващата сила на инцидентната съдебна преценка. Анализирана е правната същност на косвения съдебен контрол и е представено едно обобщаващо определение за него. На следващо място е изследвано проявлението на косвения съдебен контрол в българската юриспруденция. Анализирана е разнообразна съдебна практика, относима към упражняването на косвен контрол за законосъобразност в гражданския, наказателния, административнонаказателния и административния процес. Разгледани са както типични, така и особени случаи, свързани с косвения съдебен контрол. В края на труда са представени проявните форми на косвения съдебен контрол в други правни системи, включително така нареченото „възражение за незаконосъобразност“ по чл. 277 ДФЕС в правото на ЕС.