Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като „екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата „екология".

Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.

Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на всички останали странници, населяващи интригата на този роман, чиито пътища се пресичат в сърцето на Френска Екваториална Африка от началото на 50-те години на XX век.

Дузина незабравими образи, излезли от въображението на Ромен Гари и оспорващи си яростно корените, които небето е пуснало в земята, „така многобройни и безкрайни в разнообразието и красотата си, а няколко (...) така дълбоко прорасли в човешката душа".

„В „Корените на небето" отправих яростен протест срещу поголовното избиване на слоновете, срещу ловците... Ставаше въпрос изобщо за защитата на природната среда - т.е. на нашата свобода."

Ромен Гари