В „Консумация на болката“ Даниела Марангозова не се опитва да направи страданието красиво. Тя го приближава достатъчно, за да види от какво е съставено и го съизмерва с познатите ни ежедневни понятия, реалии и предмети, с прозата на ежедневието. Понякога го посреща с нежност, сетне с ирония, а друг път просто го поставя пред нас – без обяснение или утеха. Тази дебютна книга напомня за световъзприемането у Атанас Далчев и сякаш продължава традициите на предметизма и постсимволизма от началото на миналия век. В тази книга срещаме майката, която си е отишла, дядото, който гледа как изхвърлят вещите и разказите на живота му, бабината къща, болнота дърво, детето, кучето, любовта. Малките неща, чрез които внезапно разбираме колко огромно е онова, което можем да изгубим. Болката рядко идва сама. Тя носи със себе си хората, които сме изгубили, страховете, които сме отгледали, домовете, от които сме си тръгнали, и спомените, които продължават да живеят в нас, дори когато вече няма къде да се върнем. Но Даниела не призовава за оставане в болката, а пише за трудното движение през нея – към онзи момент, в който човек престава единствено да я носи и започва да разбира какво е направила с него. И някъде там, след всички загуби, остава не обещанието, че повече няма да боли, а тихата възможност отново да бъдем живи. - Ива Спиридонова, редактор