Машини за любов
"Той трябваше да бъде разбивач на женски сърца. Трябваше да бъде еротоман. Еротоман – естет. Ценител на женската красота. Способен да глези любовта, без да я наранява. Никога да не настоява и никога да не бърза. Да разбърква душевния свят на жената. Да я накара да изрича собствените му желания на глас. Да не казва никога "обичам те". Да предлага шеметна страст за ума. Да бъде перверзен в желанията си. Да създава болезнена зависимост от себе си. Да показва на жената как да бъде жадна. Да я лиши от любовта и по този начин да я научи да обича. И накрая – да съумее да се измъкне от нея с такава нежност, че тя да си въобрази, че именно на нея най-напред й е омръзнало. Той трябваше да бъде съвършената машина за любов."



Кръглата риба:
Момчил Николов - пише разкази, романи и пиеси. Има много отличия, последното от които е най-престижната награда за българска литература -Хеликон (за романа Кръглата риба).

Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. Историята започва някъде през шейсетте години на 20-ти век на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с истински ангел. Книгата се разгръща като карнавално пътуване из съвременна Америка, но и като пътуване през медийните светове и световете на съвременната мистика.

Момчил Николов среща читателите си с безкрайно убедителен стил, увлекателност и прекрасни препратки към много области на човешкото познание. „Кръглата риба" е приключение, което не бива да бъде изпускано. Тя е един бисер сред съвременните български романи.
Литературата Днес

Казано накратко - това е забавен, умен и ерудиран постмодерен роман на въображението и играта. По-близък до Томас Пинчън, отколкото до Умберто Еко.
Капитал



Горният етаж:
Момчил Николов пише разкази, романи и пиеси. Има много отличия, последното от които е най-престижната награда за българска литература -Хеликон (за романа Кръглата риба).

С Горният етаж започва обратното броене на трилогията Кръглата риба. Обратно е, защото тази трета част излиза първа, преди останалите две да са написани. Романът разказва за писател, държан затворен чети-рийсет години в една стая, за да произвежда, изключително успешните си романи. Книгата всъщност е смесица от спомените на писателя и от фантастичния роман, който той пише в момента. Цялата тази история обаче подлежи на много сериозно съмнение. Разказвачът писател също е дълбоко усъмнен в нея. По неговото мнение, той не е седемдесетгодишен автор на петдесетина романа, а трийсетина-годишен начинаещ писател. Не е невъзможно и двата варианта да са верни, в два паралелни свята.

Филмовото, кинематографичното, визуалното, е много важно в Горният етаж. Не само защото из текста се шматкат разни масово мултиплицирани образи на дигиталната епоха; не само защото историите недвусмислено намигат към Тарантино и други крайъгълни камъни на съвременното кино. Самото разказване е кинематографично: накъсано, колажно, с бързи щрихи и, разбира се, с много екшън. Също така с много ирония и хумор. Това е един „дигитален"постмодернизъм, произведен за хора, които прекарват времето си повече пред екрана или в клубовете, отколкото с книга в ръка.
Култура

В Горният етаж читателите ще се натъкнат на жив език, трескаво въображение, ще се скъсат да се смеят, но и ще се замислят, когато започне да ги боли корема от земетръсните спазми на кикота. Казано в едно изречение: юрният етаж е история за изкачване и пропадане, за делничния ад и надменния рай, за гадориите и удоволствията.
Капитал