Всеки човек е ранен. Да си човек, значи да си ранен, увреден, смъртен. Комплексите ни са нашите рани и те ни осакатяват, те ни раняват. Когато защитите срещу комплексите са силни, те ни раняват още по-сериозно. Като хора, ние никога не сме свободни от комплекси.

Както казва Юнг: „Днес всички знаят, че хората имат комплекси. Това, което не се знае е… че и те могат да ни имат.”

Нашите комплекси са наши рани и ако ние се браним от тях или не ги съзнаваме, те ни осакатяват. Разбирането на един осакатяващ комплекс е неизбежна част от оздравителния процес.

Реалността и силата на несъзнаваното са централни в юнгианската психология, както и за някои други парадигми в изкуство, наука и философия. И нашите комплекси са които действат като динамични посредници в продължаващия цял живот диалог с несъзнаваното и определят как архетипове и инстинкти комуницират с и разширяват Аз-съзнанието.

Но и Аза може да намери значима връзка с несъзнаваното само чрез постоянно изследване на комплексите. Практически това означава разбиране на връзката между архетиповите сили, които информират нашата колективна човешка природа и личните исторически преживявания, които оформят нашето индивидуално възприятие на тези енергии.

Ерел Шалит ни дава една концептуална основа, която ни позволява изследване на вътрешните структури и предположения които поддържат нашите действия, дискусии, любов и омраза. Ако се надяваме да построим една обща картина на нашето лично и колективно наследство и да постигнем известно само-определение, наша отговорност е да влезем в здрачната светлина на нашата вътрешна структура и да познаем нейната същност доколкото ни е възможно.