Световноизвестен когнитивен учен изследва логиката и психологията на общото знание

Стивън Пинкър намира за изключително интересен начина, по който хората мислят за мислите на други. Нещо повече: той показва, че го правим постоянно. Тази осъзнатост, която ни обхваща, когато нещо е публично или изглежда всеобщо известно, се нарича общо знание и то има съществено влияние върху нашия социален, политически и икономически живот. Това общо знание според Пинкър може да обясни много житейски загадки: финансовите балони и сривове; революциите, случващи се изневиделица; позите и преструвките в дипломацията; културата на отхвърляне в социалните медии и академичната среда; смущението при първа среща. Хората обаче полагат много усилия да си гарантират, че дори и всички да знаят нещо, те все пак да не знаят, че и всички други го знаят. И така стигаме до такива ритуали като добронамереното лицемерие, прикритите подкупи и заплахи, сексуалните намеци – чак до преструвката, че не забелязваме слона в стаята. Изследвайки парадоксите на човешкото поведение, „Когато всеки знае, че всички знаят“ ни приканва да разберем начините, по които се опитваме да влезем взаимно в главите си, както и какво произтича от това.

Стивън Пинкър е канадски психолог и автор на редица популярни книги. Той е психолингвист и когнитивист; няколко години е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен университет, а в момента е професор по психология в "Харвард". Огромна популярност придобива с книгите си “Езиковият инстинкт” (1994), “Как работи умът?” (1997), “Думи и правила” (1999) и “Празната дъска” (2002). Роден е на 18 септември 1954 г. в Монреал, Канада. Получава бакалавърска степен по експериментална психология през 1976 г. от университета "Макгил", след което се премества в Кеймбридж, Масачусетс. През 1979 г. получава докторска степен (експериментална психология) от Харвард, след което е постдокторант в Масачусетския технологичен институт (МТИ) и най-сетне асистент отново в Харвард. От 1982 до 2003 г. е професор в катедрата по когнитивни науки в МТИ, а през 2003 г. се завръща в Харвард като професор в катедрата по психология.