Признатите от ЮНЕСКО педагози, които определят начина на педагогическото мислене през ХХ век и внасят коренни промени в тази наука, са четирима – Джон Дюи, Георг Кершенщайнер, Мария Монтесори и Антон Макаренко.

Украинец по произход, педагог по образование, хуманист по призвание и писател по вътрешно убеждение и желание, Антон Макаренко е първият, който разработва и прилага теория и методика за възпитание в колектив чрез съчетаване на трудова и учебна дейност. Той развива и теорията за семейното възпитание, на което замисля да посвети серия от четири тома „Книга за родителите“.

В настоящата книга авторът живо и с чувство за хумор описва множество житейски ситуации, конфликти и семейни неразбирателства, след което ги обяснява и анализира, надявайки се, че „читателят ще намери полезни отправни точки за собственото си активно педагогическо мислене“. Чувството за собствено достойнство, ролята на бащата в семейството, значението на парите в семейството, авторитетът на родителите и техните взаимоотношения, половото възпитание и майчината обич – това са само част от въпросите повдигнати в тази книга, която вдъхновява вече няколко поколения родители.

"Млади хора, четете и мислете. Светът не е измислен вчера. Въпреки, че многобройните поколения преди нас са подреждали живота си според тяхното време, ние има какво да научим от тях, да възприемем, да оспорим и оборим, да надградим и да приспособим към нашите условия на живот. Просто го дължим на следващите поколения."