Текстът, наричан първоначално с името на Лао-Дзъ, а по-късно добил известност като „Дао-дъ-дзин“, е най-превежданата и издавана книга в света след Библията. Състоящ се от не повече от 5500 знака, съответстващи на почти толкова думи, сборникът постига общозначимостта, характерна за няколкото свещени книги на човечеството.

Без да са притчи, фразите на „Дао-дъ дзин“ добиват валидност на всякакви нива, от всекидневно-житейското до космичното, обединявайки видимостта със същността. Качеството да предизвиква към синхронизиране на съзнанието с непосредствено обкръжаващата човека реалност, чрез взаимоотрицание на две еднакво крайни твърдения за нея - присъства във всеки негов израз. Към предаване на този характер на текста е насочен и настоящият превод.