„Книга на безпокойството“ бе оставена от Песоа в сандък, който можеше никога да не бъде отворен. Трябва да сме благодарни на боговете, че не стана така. Обичам това странно художествено произведение, обичам и изобретателния, опиянен и скромен човек, който го e написал.

„Индипендънт“

Самотник по избор, поет по душа, съзерцател по призвание, големият португалски автор Фернандо Песоа ни потапя в своята мечтателна откъснатост от света и изящна и мъчителна саможивост. Думи, обгърнати в меланхолия, се леят от изкусните страници на неговата най-популярна творба – красива в езика си и жестока в смисъла си.

Песоа цял живот пише „Книга на безпокойството“ с намерението да я подреди нехронологично, но така и не съумява приживе. С тематичната си подредба на избрани текстове настоящото ново издание за първи път сбъдва на български неосъщественото му желание. Съставен от стотици бележници и хвърчащи листчета, този своеобразен дневник разкрива неподражаемия живот в идеи на ненадминатия португалски поет.