В „Китула“, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото. Чрез автентичния ритъм на делничната реч и пънкарските рифове той формулира истини, заради които поетиката му често е изтласкана встрани от културния мейнстрим.

Ех, приятелю, свърших в музея на съвременното изкуство.
Ти със сигурност би казал: по-добре това, отколкото мъртъв. Може и да си прав.
Сега каня всички онези, които ме забравиха, всички все още живи приятели
да дойдат да ме посетят. Входът е три евро и петдесет. Ти можеш
да влезеш гратис, знам, че с парите си на червено. Само кажи
на рецепцията, че идваш при мен. Ще си поговорим за трепета,
дето вече съвсем се изпари, за меланхолията, която всички презират, докато не е станало
късно, за депресията, нежелана от никого, тъй като
е нелечима.

„Китула“ е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници – от златния кораб, защото единственият възможен избор е свободата.

Есад Бабачич (1965, Любляна) е словенски поет, писател, журналист. Пише и публикува поезия още от 17-годишен, отначало текстове за известната словенска пънк група Via Ofenziva, чийто вокал е самият той. През 2021 г. Бабачич публикува първата антология на словенския пънк „Сменете ми главата“, в която помества песни, писани между 1977 и 1984 г.

От 1986 г. до днес издава 13 стихосбирки, за които получава словенски и международни награди. Поезията му е публикувана в реномирани национални и чужди литературни списания, преведена е на различни езици. Пише и проза: есета, кратки разкази, биография на словенския боксьор Деян Завец, книга за словенския хокей…