Вчерашният Китай, както и днешният, винаги е бил един свят "сам по себе си", един огромен свят, много близък и същевременно много различен от нашата вселена - вселената на хората от Запада... Един сложен свят, който се оставя да бъде открит само ако откривателят си направи труда да си набави и овладее инструментите, чрез които би могъл да го разбере.

Китайската цивилизация със сигурност е една от най-древните и най-богатите на нашата планета. Но за разлика от Древен Египет или великите монархии на Месопотамия тя продължава да съществува и да се развива.

Отпреди 5 000 години преди Христа Китай си е все на своето място, непоклатим и в същото време невероятно подвижен, защото след десетилетия затвореност и свиване в себе си той е на прага да се превърне в свръхсила, вписваща се великолепно в световната глобализация, в която волята й започва да тежи все повече и повече.

Накратко казано, един свят сам по себе си... но със свое неизменно присъствие! Миналото трябва да обслужва настоящето. Към този лозунг, оповестен от председателя Мао, би било подходящо да прибавим следното допълнение: "Миналото служи да проумеем настоящето."

За да разберем днешен Китай, необходимо е да познаваме важните географски, исторически, социални и културни фактори, моделирали манталитета на китайците от самите начала на цивилизацията по неговите земи. Защото те продължават, дори това не винаги да е видимо от пръв поглед - особено за новопосветените - да предопределят в значителна степен нравите и обичаите на неговите обитатели.

Божествено и човешко - една и съща битка! В Китай не съществува присъщото на толкова други цивилизации противоречие между божественото и човешкото, нито пък обредната или религиозната представа за сътворението на света.

В замяна на това всеки китаец е убеден, че действителността - такава, каквато той я възприема - е само най-долната, най-несъществената част от едно цяло, което е несравнимо по-значително и в което ирационалното, дори иреалното запазва неотменното си присъствие. Светът е тайнствен и неговата забулена в мистерия част няма защо - какъвто е случаят със западния рационализъм - непременно да бъде обяснена.

Следователно всичко, което е от "свръхестествен" порядък, изглежда "нормално". Странното или в частност - неуместното - не смайва никого.