През 2021 се навършват 250 години от рождението на сър Уолтър Скот, един от безспорните първомайстори на жанра исторически роман. Сред шедьоврите на шотландския писател е „Кенилуърт” – романът носи името на прочутия замък, подарен от кралица Елизабет на нейния любимец граф Лестър. Опиянен от възможността да стане крал, Лестър е готов да пожертва истинското в името на фалшивото, с обичайните за такива решения съкрушителни последици.

Очарователен и изтънчен, граф Лестър е един от най-видните и тачени придворни на Елизабет. Единствената сянка върху името му хвърля враждата между него и лорд Съсекс, продиктувана от съперничеството им за благоволението на кралицата. Двамата са най-силните мъже в една държава, управлявана от жена. Самата Елизабет демонстрира неприкрита привързаност към Лестър и той като че ли е единственият, който би могъл да стане неин съпруг. Но за това има една съществена пречка.

Лестър е вече женен за красавицата Ейми Робсарт, дъщеря на благороден рицар от Девъншър. Той все още пази брака си в тайна, изчаквайки удобен момент, за да съобщи новината на целия двор. Ричард Варни, дясната ръка на графа, който вижда в неговото издигане възможност за собствено облагодетелстване, започва да убеждава Лестър, че има реални шансове да стане крал. Междувременно храбрият благородник Едмънд Тресилиън, бивш годеник на Ейми, се опитва да я открие и да я върне у дома.

Около невинната Ейми, влюбена безрезервно в своя съпруг, се заплита паяжина от интриги и лъжи, борби за власт и суеверия. А кулминацията на тази драматична история ще настъпи по време на пищните празненства в замъка Кенилуърт. Именно тук Лестър ще посрещне своята кралица. 

Уолтър Скот използва достоверно историческите факти, за да представи една вълнуваща история, съизмерима с Шекспирова трагедия, с неочаквани обрати и ярки герои, въвлечени в една безкомпромисна борба. „Кенилуърт“ излиза през 1821 г. и моментално жъне успех сред читатели и критици. Отзвукът е голям в цяла Европа. Повлиян от романа, Виктор Юго пише пиесата в пет действия „Ейми Робсарт“, поставена в Париж през 1828 г.

Макар да не е централен, образът на Елизабет оставя своя отпечатък в съзнанието на читателите и е сред най-големите постижения на Скот в „Кенилуърт“. Той описва съвсем реалистично терзанията и чувствата на една силна жена, която съзнава своята роля на предводител и пазител на Англия, а паралелно с това има своите типично женски слабости. Но пък е достойна наследница на Тюдорите, а гневните й изблици категорично доказват, че е наследила буйната кръв на своя баща Хенри VIII.

Сър Уолтър Скот е сред най-четените англоезични автори. Твърди се, че романтичният образ на Шотландия, който съществува в публичното въображение, се дължи до голяма степен на романите му – истински бестселъри не само на своето време. Роден е на 15 август 1771 г., в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди. Тази любов към фолклора го съпътства през целия му живот. 

Макар че завършва право и става адвокат, Скот се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландския фолклор. Освен това пише редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния печат. Сюжетите на повечето от поемите му са почерпани от Средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.

През 1814 г., когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава „Уейвърли“ – първият от поредицата исторически романи. Успехът е огромен, а популярността на романа достига такива висоти, че на него е кръстена железопътна гара. На не по-малка популярност се радват още „Роб Рой“, „Айвънхоу“, „Абатът“, „Единбургската тъмница“ и много други.

Уолтър Скот е един от най-успешните автори за всички времена и е вторият най-цитиран писател в Оксфордския английски речник след Уилям Шекспир. Креативността, остроумието и разбирането за човешката природа, което Скот демонстрира в неговите творби, повлияват на класици като Пушкин, Достоевски, Балзак, Дюма, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, създадена от него: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представяне на отминалата епоха.