„Като бяло петно на картата“ не е роман, който прави нови географски открития, а роман, който крещи да спрем веднъж завинаги жестоко и безсмислено да се самоунищожаваме, независимо от културните си, расови и религиозни различия.

Младият Ануар мечтае за красиви къщи, за далечни пътувания, за кафенета с незабулени жени и цигарен дим и за сестрата на своя еврейски приятел. Звучи съвременно и понятно, само че действието се развива през 30-те години на ХХ в. в Багдад, а героят е крадец и авантюрист, приближен на „черноризците“ - младежката фашистка организация в Ирак, - и в мечтаното си пътуване до Берлин през 1941 г. става част от свитата, която придружава Великия мюфтия на Йерусалим, съюзник на националсоциалистите. Романът на Шерко Фатах е поредното литературно предупреждение да не си правим прибързани изводи за нищо.

Засмукан от кървавия водовъртеж на Втората световна война, Ануар попада в мюсюлманските части на СС в Беларус и Украйна и взема трагично участие в потушаването на Варшавското въстание от 1944 в групата за унищожение на Дирлевангер, под ръководството на СС-групенфюрера Райнефарт. След ден, изпълнен с десетки кървави убийства на невинни хора, от покрива на една от малкото оцелели сгради, Ануар наблюдава бездействащите съветски войски на другия бряг на Висла и си задава въпроса: „Защо не атакуват?“ Отговорът е безмилостен: „ТОВА Е ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА!“ А тъжният извод на Шерко Фатах логично е, че независимо дали е на страната на победителя или на победения, Малкият човек в историята винаги е губещ. 

„Като бяло петно на картата“ е горчив, реалистичен разказ, маскиран като приключенска история, която проследява пътя на млад арабин в един свят, който губи невинността си.