Историите на каракачаните от седемте разказа се преплитат заради древно проклятие, наречено „Катара“. То прекрачва векове и променя съдби, но не може да спре кръговрата на живота. Не може да спре любовта, която е неподвластна на време, пространство, етноси и религии.

Катара... такваз прокоба черна не се обръща нивга, тя трябва да се изживее и да се изплати дългът през вековете.

...и после други има, с друга орисия, дет’ любовта ги припознава още в люлка, па ги катурва и тук, и там, дорде не вземе всичко, всека сила, и не остави ги без дъх, oбаче тия отиват си от света без болка, а другите отиват си горчиви.

И ето я и вечната тема за избора между редно и нередно, правилно или грешно, но не според нас, а според едно общество, което решава вместо нас.

Кой определя коя истина е реалност – само сърцето може да долови вибрацията на нереалното, но и само сърцето може да приеме нереалното за реално и да живее с него завинаги.