Шулц понякога пише като Кафка, понякога като Пруст, а на моменти достига дълбочини, недостигнати от нито един от двамата. 
Исак Башевис Сингер

...цялата „философия“ на Шулц – това е птица, която може да живее само в една клетка – в неговата изящна проза." 
Адам Загаевски

Това несъмнено е магическа проза, осмислено магическа, донесла в полската литература метафората на новото време – метафора, която я е разкрепостила по небивал начин, но и я е обвързала с нова конвенция, защото магията е плен.
Игор Клех

Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892 г. в Дрохобич, едно – по силата на историческите превратности – „бродещо между границите“ (Австро-Унгария – Полша – Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове.

Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да се разчита като метафора, като апокриф, в които е закодирана съдбата на света.