Можеш да изнесеш Библията от Църквата. Можеш да изнесеш учение. Но не можеш да изнесеш Чашата Христова. И затова не може да има self-made-Church, самопроизвела се църква, която ентусиасти изграждат от историческата и онтологическа пустота. „Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб” (1 Кор. 10:17)

И така, наистина ли Православието е по-лошо от протестантството? Наистина ли Православието се крепи само на инерцията на традицията и самò не осъзнава живота си и практика­та си? Наистина ли православните (както казват протестантите) само целуват Евангелието, а не го четат? За да може човек действително да направи свободен избор, той трябва да познава не само критиката срещу Православието (от толстоевците и рьориховците до петдесетниците), но и да обоснове чрез православна мисъл (да, мисъл, мислене, а не „традиция”) особеностите на православното светоусещане и практика. Впрочем в тази книга не се критикува протестантството. Тя е просто защита и обяснение на Православието.