Лора можеше да брои само до едно.

„Това ми стига“ — каза си тя. — „Мога да преброя всяко нещо, което видя.“

„Защо всички ме карат да броя повече от едно?“ — мислеше си Лора. — „Ще се науча, когато тръгна на училище. Тогава ще се науча и да чета. Дотогава предпочитам да ми четат.“

Една котка на име Сергей Есенин, чудовище с два зъба, три кофи с диаманти, четири фалшиви златни монети, пет цветни феи, шест малки мишки, седем сребърни копчета, осем паяшки крачета, девет гъби манатарки и десет камъка. Не, това не са съставките на рецепта за много съмнителна супа, а всичко, което превръща новата книжка на Сотир Гелев „Как Лора се научи да брои до десет“ в необходимото четиво за всяко дете, търсещо приключения.

Сотир и Пенко Гелеви са познати на публиката с поредицата за Илийчо и неговия приятел мърколак Август, която включва заглавията „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“. Този път Сотир Гелев сам пише и едновременно с това илюстрира историята за малката Лора, която преминава през редица изпитания и загадки, за да извърви трудния път до числото десет, а след това до дома.

Да преброиш до десет всъщност не е толкова сложна задача – би казал човек, който го е правил поне десет пъти. Лора обаче не е. Тя познава само числото едно, а това се оказва крайно недостатъчно. Особено когато ти се прииска да изядеш една, още една, още една и след това още една палачинка.

Затова смелото момиче се впуска в редица приключения. За щастие, Лора не е сама – неин верен спътник по време на великото начинание е Сергей Есенин, който е котка, нищо че е с мъжко име (но това е дълга история). Помагат ѝ още Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата! Лора също си помага мъничко. И ето, че сложната задача вече не е толкова сложна.

„Как Лора се научи да брои до десет“ е история за малките, но съдържа важни уроци, които учим ежедневно. Остроумно и духовито, Сотир Гелев обрисува (и буквално, и метафорично) пътя до порастването на всеки един от нас. На пръв поглед може да изглежда страшно, защото непознатото винаги ни плаши, но всъщност не е толкова трудно да го извървиш. А когато този път води до картофените кюфтенца с кисело мляко на мама, се оказва, че си е струвало. Защото Лора, както и ние, никога не отказваме картофени кюфтенца. Особено с кисело мляко.

‌