Бруно Латур (1947–2022) e социолог и философ с пла­нетарен успех, еколог-активист, в последните години от живота си свързал мисленето за политическото с театралния спектакъл и изкуството като цяло.

Това издание събира две от последните и най-оригинални книги на Латур:

• Къде да се приземим? (Как да се ориентираме в политиката) е прочут текст, своеобразен „учебник“ по осъзнаване на настъпващата екологично ориентирана епоха и по възгледите на Латур за политическото.
• Къде съм? (Уроци за земните от затварянето) е една от най-бляскавите в све­товен план книги, които свързват екологичната проблематика с диагнозите и прогнозите около затварянето, предизвикано от пандемията от Ковид-19 – нещо, което със сигурност е белег на нови тенденции в съвместното ни живеене.

Текстовете ни срещат с нови понятия, които не само отразяват реалност, а и конструират реалност. Те са евристични за всеки опит за хума­нитарно, социалнонаучно или артистично осъзна­ване или творене на света около нас. Какво свързва двете книги? Всеки читател ще открие своя отговор, но неизменно ще усеща как под тях тече един и същи поток: рефлексията над т.нар. Нов климатичен режим. Книгата е първата от новата поредица на издателството, наречена φuturum, която ще представя на български текстове с фокус, най-общо казано, бъдещето на човечеството. Неин научен редактор и комуникатор е проф. д.н. Стоян Ставру.

Серия φuturum представя на български език книги, чийто фокус е бъдещето на човечеството и най-вече онези негови вариации, които изискват промяна в сърцето на нашето настояще и мобилизиране на целия ни опит от миналото.

Философията и социологията признават ключовата значимост на въпросите, поставени от измененията в климата и развитието на технологиите в ера, обозначавана като „антропоцен“ и все по-често свързвана с края на цивилизациите такива, каквито ги познаваме. Но в България почти няма примери за добри практики, при които новите регулации в областта на екологията и технологиите да се консултират с философи и хуманитаристи. А загубата на философски поглед прави тези регулации трудноразбираеми и поради това нежизнеспособни. Именно срещу тази празнина се изправят текстовете във φuturum. Серията разглежда теми като: философски и социологически измерения на климата, екологична справедливост, трансформации в отношенията глобално – локално, енергийна революция, етическа рамка на съвременните технологии и изкуствения интелект.

Повече от всеки друг обект на изследване бъдещето се променя с всяка мисъл за него. То може да ни обедини, но може и да задълбочи съществуващи кризи, да създаде непреодолими неравенства, да доведе до колапс на човечеството.

Надяваме се серията да служи като възможен интелектуален вектор за размишления и дебати, чрез които да се разгръщат нови хоризонти на разговора за предстоящото.