Последният том от трилогията „Юлий Цезар“ е посветена на най-конструктивния, но и най-драматичен период от живота на победителя на Галия, който си поставя за своя нова цел да освободи Римската република от хегемонията на корумпирания Сенат. На 10 януари 49 г. пр. Хр. Юлий Цезар започва война, преминавайки реката Рубикон - границата между Цизалпийска Галия и Италия.

„Историята на човечеството не представлява низ от събития, така както и поредицата изригвания не казват всичко за един вулкан. Тя е резултат от забележителната игра на противоречиви сили, развиващи се като клетките на ембриона. Когато съзерцаваме развитието по тази безвъзвратно отминала, а по всичко личи и неизбежна история, тук-там във времето може да различим някои светли събития, които отбелязват рязка промяна в нейния ход.

Преминаването на река Рубикон от Цезар е едно от тези събития. Тогава проконсулът поставя началото на едно от най-големите сътресения в историята, което унищожава всичко старо и по-конкретно властта на Помпей и Републиката, управлявана от консули и сенатори. След това той изгражда нова система на управление, отначало в Рим и после в цялото Средиземноморие – Римската империя. Тази държава просъществува векове, а на изток под името Византийска империя устоява чак до 1453 г.

Всички по-късни опити на Карл Велики и на амбициозния Наполеон да възстановят нейното могъщество остават безуспешни. Макар че след тази налудничава постъпка Гай Юлий Цезар живее едва пет години, той успява, успоредно с постоянните войни, които води по Средиземноморското крайбрежие, да направи своята революция и да изгради основите на нов политически и обществен ред, от който води началото си цяла съвременна Европа.“