През Втората световна война, след началото на бомбардировките над София, Петър Дънов се премества с група последователи в село Мърчаево, на Витоша, където са посрещнати сърдечно в дома на Темелко. Там той дава последните си указания и съвети, като обобщава всичко говорено преди и очертава бъдещето на човечеството. Тези последни слова са записани стенографски и представени от най-близките му ученици Боян Баев и Борис Николов в книгата „Изворът на Доброто“.