Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестстотин години, между 397 и 400 г., от свети Аврелий Августин. Подготви се да го последваш - но не само в пътя му в мира сего, път достатъчно известен от неговите собствени произведения.

Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста в Северна Африка. Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (371 г.). Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 375 г.) и Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано) от 384 г. Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан. Връща се в родния си град (388 г.), посвещавайки се на аскетичен живот и писателска дейност. Става свещенослужител (391 г.) и епископ на гр. Хипон в Северна Африка (396 г.) Умира на 28 август 430 г. в Хипон по време на обсадата на града от вандалите.

Но не толкова към видимия път на външния човек Аврелий Августин, път, описан в Изповеди от книга първа до книга десета, насочи ти очите на плътта си, любезни читателю! А с вътрешното си зрение се отдай на истинското странстване на вътрешния човек Аврелий Августин - че то е всъщност и твоето лично странстване към Истината, към извора на вечния живот! Понеже това произведение търси труднодостижимата истина за видимия свят, и още по-труднодостижимата - за самия себе си. Ще се даде тя, говори Августин, но на дълготърпеливите в търсенето, на смирените, на вярващите в нея, на напълно обичащите я.

И нека този, който все още е пленен от видимия свят и само него признава, нека той не се отвръща от страниците на Изповеди: че няма да намери опонент по-търпелив и по-проницателен от Августин.