Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли – обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент.

40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея.

За да няма повече жертви на криминални аборти.

За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца.

През 2022 г. Ани Ерно е удостоена с Нобеловата награда за литература за „куража и клиничната прецизност, която изравя корените и изследва отчужденията и ограниченията на личната памет“.

„Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа.“ – из Нобеловата реч на Ани Ерно