С творчеството си Павлин Павлов се харесва на немалко читатели, а други го отминават с мълчание, ако не и с неприязън. Перото на автора безжалостно къса властовата мантия на силните на деня и пробива мафиотския хастар на душата им. Професионално подкован в битието си на дългогодишен служител на специалните служби и „тихия фронт”, aвторът удобно се разполага в атмосферата, която познава почти до съвършенство и остава верен на офицерската чест, а поривите към моралното съживяване на човека му дават импулс да повярва и в онова: „Думите отлитат, написаното остава”.

Павлин Павлов със сигурност се опира в книгите си на истински случки. Това е заслугата на писателя-доверител, който носи фенер из мрачни подземия и ги осветява за окото на сведущи и несведущи. Такава е фабулата и на новия „демократичен” роман на автора. Един млад и честен човек, влязъл с чисти намерения в полицейските служби, е намесен в тривиална случка със сексуално посегателство върху две момичета. Решен да потърси справедливост и наказание за злосторниците, прохождащият полицай е оплетен в коварната и престъпна мрежа на „дълбоката” държава. Става физически потърпевш на политически и мафиотски обвързаности на силните на деня, детерминира с личната си съдба и проявите на други честни хора, влезли в калта на задушаващото в България тресавище на обреченост и принуда.