Авторът е представител на поколението руски православни богослови, творили на Запад и преди всичко за неправославния читател. С това се обяснява  и честото позоваване на западната култура и реалност. Това е едно от предимствата на книгата: светската култура получава оценка в светлината на „богословието на красотата” и едва след това авторът разкрива богатството на православната икона, като за целта прилага богат светоотечески и богословско-философски материал. Задълбоченият анализ на отделните иконографски сюжети свидетелства за вкоренеността на мислителя в Преданието и неговата дълбока църковност, когато богословската мисъл и живот според вярата са едно цяло.

Книгата би била полезна не само за изкуствоведите и иконографите. Тя дава възможност на българския читател да се запознае с ярък представител на руската религиозна мисъл на XX век, с проникновеното разбиране за всеобхватността на темата за църковното изкуство, изразила въпросите за битието, космологията, църковната символика и  нестихващия копнеж на човека по неописуемата красота на Небесния Йерусалим.

„Павел Евдокимов ни дава едно изследване на красотата, на онази богочовешка красота, „която ще спаси света" както пише Достоевски. Трябваше да се появи един наистина велик православен богослов, за да бъде доведено това начинание до добър завършек; до красив завършек, всъщност - без да се изпада нито в естетиза-ция, нито в интелектуална схематизация на тайната. Задачата трябваше да бъде изпълнена от гледната точка на едно богословие, което прославя Бога в общността на преобразените - а ние знаем, че през последните години Евдокимов написа важни изследвания върху източната християнска духовност и богослужение.

Книгата започва с библейската и светоотеческата визия за крастата и от тази позиция разглежда съвременните течения в изкуството. Продължава с богословието на иконата, в която човешката личност се уподобява на тайнството на Светлината, където историята е вече начертана във вечността. Последната част на книгата съдържа коментари върху десет икони - от шедьовъра на Рубльов до Новгородския Ангел на Премъдростта. Така авторът ни води от тайната на Светата Троица, източника на жертвената любов, към тайната на Премъдростта, която превръща Троицата в свещено място на нашето обновено битие и влиза в нас като неотделимо от личността ни знание, в което сърцето е обхванато от огъня на красотата.“

Оливие Клеман