„Духът на Япония“ е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада. 

Из книгата: „В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на амбицията и алчността. Той вижда хора, които са извадили и пръснали щедро сърцето си в най-обикновените си съдове за всекидневна употреба, в своите обществени институции, в сдържаните си обноски и в подхода си към нещата, който е не само сръчен, но и изящен във всяко движение.“

„Изгубени птици“ е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце. 

Из книгата: „Аз дойдох на твоя бряг като странник, живях в дома ти като гост, тръгвайки си, прекрачвам твоя праг като приятел, моя земя.“

„Денят на труд е свършил. Скрий лицето ми в твоята прегръдка, Майко. Нека да заспя и да сънувам.“ 

„Бог идва при мен в сумрака на вечерта ми с цветята от моето минало, които са все така свежи в неговата кошница.“

Рабиндранат Тагор (1861–1941), „бардът на Бенгал“, е монументална фигура, която за Индия има същото значение, каквото Шекспир за Запада. Поет, драматург, неповторим разказвач, художник, композитор и мистик, Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г. и става първият неевропеец, удостоен с това престижно отличие.

„Колко естествено звучи титлата на индийския поет Рабиндранат Тагор, дадена му от неговите сънародници – Гурудева, „Почитан учител“. Защо например трябва да се дивим на водопади, планински върхове или лятна луна над тихо море, но не и на най-голямото от всички чудеса: човек, който е едновременно и велик, и добър?“ – Уил Дюрант