Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище „Фюузатъ Османийе“. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922-1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е „Ърмак“ , което се издава в Балъкесир. Впоследствие Сабахатин Али постъпва в училище за начални учители в Истанбул. След като го завършва, е назначен за учител в Йозгат.

През 1928 година е изпратен в Германия, за да учи немски език. Завръща се в Турция през 1930 година. Работи последователно като чиновник в дирекция „Разпространение“ към Министерството на образованието, като драматург в Държавната консерватория. През тези години Сабахатин Али вече е на път да вдъхне нов живот на турската повест, придържайки се към реализма в литературата. „Разказ за една гора“ е публикуван през 1930 година в списание „Ресимли Ай“, а повестта „Воденицата“ излиза през 1935 година в издателство „Ремзи Китапханеси“.

През 1932 година Сабахатин Али рецитира в град Коня свое стихотворение, заради което е арестуван и осъден с обвинение за нанесена обида на Ататюрк. През 1934 година започва работа в „Дирекция по печата“. На следващата година сключва брак с Алийе ханъм, а през 1937 година се ражда дъщеричката им Филиз Али. През 1938 година отново започва работа като учител, а през 1945 година е уволнен. През същата година негови стихове и разкази са публикувани в истанбулския вестник „Маркопаша“ - издание за политически хумор. Заради публикациите му, срещу Сабахатин Али са заведени множество дела. През 1948 година е задържан. Остава в ареста цели три месеца. Властите не му разрешават паспорт, оказват върху него политически натиск, преследват го. Принуден е да напусне нелегално Турция. На път за Европа, малко преди да премине българо-турската граница, бива убит в района на Къркларели.

Приживе Сабахатин Али издава девет книги, драмата „Есирлер“ (1936), публикувана в списание „Варлък“. Автор е на повече от седемдесет стихотворения.

Неговите книги са преведени на много чужди езици. Някои от тях са: „Воденицата“(1935), „Каруца“(1936), „Глас“ (1937), „Нов свят“(1943), „Стъкленият дворец“ (1947), „Юсуф от Куюуджак“ (1937), „Дяволът в нас“ (1940), „Мадоната с коженото палто“ (1943).

Подборката в настоящето издание е направена от следните негови книги:
„Воденицата“ (1935), издателство Ремзи Китапханеси; „Каруца - Глас“ (1943), издателство „Акба Китапеви“; „Нов свят“ (1943), издателство „Акба Китапеви“; „Стъкленият дворец“ (1947), издателство „Ремзи Китапеви“.