Автопортрет

Упоява се създанието скотско от миризмата на екстаза.
Чистофайничи нечистото животно.
Прочиства порите си,
своята трийсет и седем годишна, безхаберно разходвана плът.
Препъва се между прашните снопове светлина,
избълва си червата през прозореца на винарната,
връз забързано потропващите носове на обувките.

Из Ивицата, от слънцето огряна

- Кой си ти, Дьорд Петри!

- Преди всичко поет. Мисля, че всички мои останали функции зависят от същността ми на поет. И е разбираемо, установя ли, че имам продължителни трудности с поезията, душевното ми равновесие се разклаща, аз самият започвам да се разпадам. Впрочем съм още и много други работи – съпруг, гласоподавател, дядо, до известна степен философ, но тези функции работят нормално, ако писането ми спори. По някакъв особен начин поезията съставлява абсолютния център на моя живот. Заради това съм длъжен да заявя: аз съм поет.

Из интервю с автора, взето от Арпад Вицко на 1.V.1995 г.

♦  ♦  ♦

Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите „Кошут“ и „Атила Йожеф“. Завършва унгарска филология и философия в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка Обяснения за М. излиза през 1971 г. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има възбрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез самиздат и извън страната. През 1981-89 г. е редактор на самиздатското списание „Бесельо“ и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен представител от Съюза на свободните демократи, но още през есента на същата година напуска партията и парламента. Последната си стихосбирка Докато може публикува през 1999 г.