Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия – Шекспир, Дикенс; за Русия – Толстой, Пушкин; за Германия – Гьоте, Шилер; за Италия – Данте, Петрарка; за Испания – Сервантес… България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с „Епопея на забравените“, с „Чичовци“, с „Немили-недраги“. И над всичко останало – с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото и бъдещето, както пише неговият автор, „профърча из Европа“, за да постави своето Отечество на картата ѝ – „Под игото“.

Александър Шурбанов