Литературата е жив организъм, чието развитие през различните периоди е предопределено от влиянието на различни фактори - социални, философски, народопсихологически, естетико-художествени и пр.

Този том обхваща мои критически размишления и наблюдения предимно върху периода 1979-1989 година. Десетилетие, характерно с изключителната динамика на социалните процеси, както и с истински художествен взрив от автори и творби, които продължават богатите традиции на българската литература и в същото време се опитват да открият новите идеи, които емблематизират бъдещото развитие на литературния процес.

Ако в първия раздел на тома вниманието ми е насочено главно към движението на поетическото самосъзнание у поетите на споменатото десетилетие, във втория раздел ме занимава проблемът за взаимовръзката на социалната динамика и разгръщането на « художествените идеи. Тук разсъждавам върху сътвореното от група поети и белетристи, които прояви ха впечатляващо своя талант в края на 70-те и 80-те години на XX век. Става дума за няколко десетки поети (на чието творчество бе посветена книгата ми „Поезия и поетическо самосъзнание", 1982 г.), както и за белетристи като Димитър Яръмов, Росен Босев, Георги Марковски, Николай Стоянов, Димитър Шумналиев, Руденко Йорданов, Валентин Пламенов, Румен Балабанов, Валентин Азневски, Йордан Попов, Чавдар Шинов, Йордан Костурков, Анчо Калоянов, Ивайло Аичев и др. Някои от тях не са вече между живите, но имат своето място в историята на съвременната българска поезия и проза.

Преглеждайки своите бележки, писани преди повече от 25 години (а някои от тях и публикувани тогава под формата на статии и рецензии), виждам с радост, че времето не е коригирало съществено моите наблюдения и анализи. Затова и ги поднасям днес на любезния читател. Един път, за да си припомним отново за тези оригинални и талантливи български творци и, втори път, за да привлечем - в условията на нов социален и естетически контекст - вниманието на съвременното поколение читатели към тяхното творчество.

Иван Гранитски