Периодизацията на изкуството се основава на традиционното деление на исторически периоди (джидай) и на девизи на управление (ненго). Книгата „История на Японското изкуство“ обхваща времето от началото на неолита (14 500 г. пр.н.е.) до средата на ХХ век и съдържа 218 илюстрации, които дават визуална представа за развитието на японското изкуство. Сред тях е и почти непознатата у нас картина „Българско момиче“ на Хякутаке Канеюки (1842 – 1884) – пионер на западния изобразителен стил в Япония.

Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Завършва специалността „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с „Ордена на изгряващото слънце“ за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.