Ако искаш мир, готви се за война

В началото на ХVІІІ век една огромна държава започва своя път към величието. Път, който ще повлече друга велика държава към пропастта. С Великата северна война (1700-1721 г.) трябва веднъж завинаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Но най-вече кралят на Швеция Карл ХІІ и царят на Русия Петър І. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба, са безпрецедентни. 

Великата северна война започва през 1699 и 1721 г. с руско-шведския договор от Нюстад. Тя води до значителни териториални промени и до решителен поврат в равновесието на силите в Балтийския регион, като Русия успява да измести Швеция като водеща балтийска сила.

От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.