Ако искаш мир, готви се за война.

За период от близо петдесет години (500 – 449 г.пр.н.е) между Ахеменидската империя и гръцките градове-държави се водят няколко големи военни конфликта. Те са подробно описани в трудовете на гръцки историк Херодот. От едната страна на бойното поле са част от гръцките полиси, водени от Атина и Спарта, а от другата Персийската империя и нейните съюзници, сред които са Тесалия, Тива, Македония и Финикия.

Въстанието на Милет и други градове в Йония срещу персийското владичество поставя началото на войните. Гърците успяват да спечелят няколко големи победи срещу значително превъзхождащите ги персийски сили. Сред тях са поражението, нанесено на Дарий I при Маратон, победите при остров Саламин, при Платея, при нос Микал и при град Саламин. В резултат Персия губи владенията си в Егейско море, по бреговете на Хелеспонт и Босфора и признава политическата независимост на полисите в Мала Азия.

От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.