Том 4 от изследването на Рангел Младенов „История на Църквата“ обхваща времето от падането на Константинопол и от началото на Реформацията до наши дни.

Съществуват различни възгледи за определяне на протестантската Реформация. Католическите историци я разглеждат като бунт на протестантите срещу Римската църква и авторитета на папата. За тях протестантството е еретическа схизма, която унищожава богословското и църковно единство на Западната църква. Според протестантските историци Реформацията довежда религиозния живот до по-голяма близост с новозаветния образец и принципи.

Филип Шаф и Харолд Грим я разглеждат като религиозно движение, което се стреми да възвърне чистотата на ранното християнство. Подобни възгледи, обаче, пренебрегват икономическите, политическите и интелектуалните условия, предшестващи Реформацията. Според Ърл Кернс, Реформацията слага край на контрола, упражняван от една универсална Църква. Единната Римокатолическа църква е заменена от редица национални протестантски църкви в земите, където побеждава протестантството.