„Великите демокрации“ е последната заключителна част от „История на англоезичните народи“ на сър Уинстън Чърчил – най-монументалния труд в дългата му литературна кариера. Онова, което прави този том особено ценен, е оригиналното схващане на автора, че в сърцето на историята са политиката и войната, а историческият прогрес става възможен благодарение на героите. 

Великите личности според него притежават общи добродетели, като главните сред тях са смелостта и честта. Тук читателят отново ще може да се наслади на пъргавия стил на Чърчил, находчивите му сравнения и алюзии, увлекателния разказ, философската дълбочина и тънкото познаване на човешката природа, които му донасят Нобелова награда за литература.

„След краха на Наполеон през 1815 г. Британия се сдобила с неоспорима власт върху голяма част от земното кълбо. Франция, а и цяла Европа били изтощени. До обединяването на Германия имало още време, а Италия била все така разпокъсана. Русия постепенно се отдръпвала от Западна Европа. Народите на Испания и Португалия били ангажирани с делата на своя полуостров и с тропическите си владения отвъд океана. През следващите десетилетия много от великите европейски сили преживели революции и граждански бунтове, които довели до зараждането на нови нации. Единствено Великобритания излязла почти невредима от тези размирни години.

Наблюдавала се небивала експанзия на англоезичните народи, дължаща се както на раждаемостта, така и на емиграцията… Колонизацията на Австралия и Нова Зеландия и придобиването на Южна Африка от отслабената Холандия довели до появата на една нова и по-голяма Британска империя, все така разчитаща на морското си превъзходство и обхванала една пета от човешката раса… Търговията с роби, от която Британия така безсрамно печелела в миналото, била възпирана от кралския флот. Чрез един ужасен вътрешен конфликт, с цената на близо милион човешки жертви, робството в Съединените щати било изкоренено, но най-важното било, че съюзът бил запазен.” 

(Уинстън Чърчил, из предговора към „Великите демокрации”)