Четирите тома на „История на англоезичните народи“ обхващат внушителен период от две хиляди години от римското нашествие до Първата световна война и се открояват като най-забележителното постижение в литературната кариера на Уинстън Чърчил. Това е изключително амбициозен проект, който не би бил по силите на обикновен човек или писател.

Но, разбира се, Чърчил не е нито обикновен писател, нито обикновен човек, нито пък това е обикновен текст. Въпреки монументалния размах на този исторически труд, написан от най-големия британски държавник на всички времена, той остава като свидетелство за дълбочината и проникновението на един забележителен разказвач и историк.

„Между 1485 и 1688 г. английският народ започнал да се разселва по цялата планета. Той се изправил срещу мощта на Испания и я победил. Веднага щом била извоювана свободата в морето, се появили американските колонии. По западните брегове на Атлантическия океан израснали оживени и амбициозни общности, които с течение на времето щели да се превърнат в Съединените щати. Англия и Шотландия приели протестантската вяра. Двете кралства на Острова се обединили под скиптъра на шотландска династия.

Водила се мащабна гражданска война заради спорове по принципни въпроси. Страната преживяла републикански експеримент, наложен от колосалната личност на Оливър Кромуел. Но по искане на нацията монархическата традиция била възстановена. В края на този период един холандски монарх съхранил протестантската вяра, парламентът поел уверено върховенството в държавните дела, Америка претърпяла бурно развитие и предстояло дълго и всеобхватно противоборство с Франция.“
Уинстън Чърчил