„Навярно нито един велик писател не е бил толкова дълбоко и задълго повлиян от една жена, както Лорънс от Фрида фон Рихтхофен… И несъмнено никога дотогава жена, пресътворена от поет, не е променяла толкова коренно нравствения климат на времето.“

Робърт Лукас – биограф на Лорънс

Лорд Чатърли се е върнал от войната в инвалидна количка, лишен завинаги от възможността да създаде деца. Връзката с Констанс, младата му съпруга, някога основана на любов и страст, се гради вече единствено на духовната близост. С времето лейди Чатърли чувства все по-ясно, че тази връзка не ѝ е достатъчна, че за да живее пълноценно, ѝ е необходима и физическа близост.

И намира пълноценната любов при горския пазач на имението – страстен и същевременно нежен мъж, който ѝ дава усещането, че съществува истински. Очаквайки дете, Констанс напуска своя съпруг и поема към неизвестността.

Днес тези няколко реда, събрали съдържанието на романа „Любовникът на лейди Чатърли“, едва ли ще предизвикат нечие възмущение. Но не и при издаването му през 1928 г. Още с излизането си от печат, романът бива обявен за скандален и упадъчен. Забранен е до 1960 г. и забраната е вдигната с решение на съда! Откровените сексуални сцени и самата мисъл, че една аристократка може да се хвърли в леглото на един работник, търсейки сексуално удовлетворение, са недопустими в английското общество.

Надали някой в началото на века е предполагал, че любовта между благородничка и мъж от по-долно потекло е не само допустима, но и факт в живота на автора на произведението Д. Х. Лорънс. Английската писателка Анабел Абс ни въвежда в историята на прокълнатата любов на великия творец, син на беден миньор, и неговата муза и съпруга баронеса Фрида фон Рихтхофен – вдъхновението за образа на лейди Чатърли.

Романът „Истинската лейди Чатърли“ е обявен от в. „Таймс“ за книга на 2018-а в раздела историческа художествена проза.