Изпод разсейващата се мъгла изниква Истанбул с многобройните си багри, крепостни стени, кули и куполи…

Червен шал, черно наметало, бръснарницата на Камо Бръснаря, часовникът на господин Шерафет, пистолетът на бай Кюхейлян… Три ката под земята в мъничка килия, докато зъзнат и се гърчат, четирима мъже си разказват истории. Угрижено и през смях… Разделяйки времето в Истанбул не на минало и настояще, а на време под земята и над земята. Бурхан Сьонмез пресъздава град, кръжащ в орбитата на болката и, въпреки всичко, на надеждата.