Детето вдигна ръка и посегна към главата на военачалника и така го подсети, че е с шлем. Бронзовата черупка беше майсторски изваяна от главния оръжейник на филистимската войска. Имаше забрало, което предпазваше очите и наушници. От челото до тила в специален жлеб бяха забодени нагъсто ред шарени пера. Патрусим винаги се беше гордял с този шлем, който блестеше много внушително на слънцето и правеше главата му като златна, а перата караха врага да настръхва от ужас. Но сега си даде сметка, че всъщност изглежда ужасно глупаво с тези пера. Свали шлема и го захвърли. Той издрънча на каменния под. Сякаш се освободи от някакво менгеме и усети приятния полъх на вечерния вятър, нахлуващ през прозореца.